close

Тодор Чолаков

Планински фотограф, 33 години, Враца

За да разкажа за себе си бих искал да споделя моята рецепта за безгрижно ежедневие.

Сутрин през почивните дни, преди да са залезли и последните звезди вече монтирам статива на някое хубаво място в планината.

Обикновено вече съм закъснял или закъснявам така че бързам и ми е притеснено да не изпусна момента заради, който съм се лишил от сутрешната си дрямка.

Винаги се изненадвам колко е студено непосредствено преди изгрев. Монтирал съм фотоапрата извадил съм всичкото оборудване, което имам, и за пореден път ми се струва недостатъчно (винаги ми се иска да имам поне още някой филтър допълнително). После чакам…минутите са дълги, но е хубаво. За хората, които са чакали изгрева може би няма нужда да пояснявам, че това са най-хубавите монети на очакване, които човек може да усети. Чакам и вярвам, че тази сутрин ще бъде изгрева който съм очаквал и заради, който съм ставал толкова сутрини посреднощ. От време на време се стряскам от шумоленето на диви живорни, хоризонта е като неясен силует, опитвам се да не вдигам много шум за да не разваля хармонията около мен. Чувствам се малък…

И не след дълго цялата природа започва да се променя. Звездите избледняват, хоризонта започва да се очертава все по ярко, а звуците от диви животни започват да заглъхват и остават само тези на птиците… става светло и започва да струи светлина, слънцето все още не се е показало, но светлината си пробива път през сутрешните мъгли …красиво е. После изгрева идва, винаги различен, с много настроение, цветове и светлина. Трескаво въртя настройките на фотоапарата, снимам, сменям филтри и виждам как обстановката се променя с всяка минута. После много бързо, почти неусетно става светло, релефа покрай мен придобива цветове, започват да се чуват звуците на цивилизацията, а слънцето забавя своя ход в небето.

Обикновено не бързам да си тръгна, сутринте са хубави и спокойни, радващи сетивата. Преглеждам снимките, помотавам се наоколо, не ми се тръгва, обещавам си пак да дойда. Прибирам се. Града тъкмо е започнал да се събужда, хората сънени излизат от модерните си кутийки и започват своя ден, аз от своя страна съм се запасил с търпение… поне до следващия изгрев. Така снимам, от тези места са и фотографиите в сайта, надявам се да ви харесат и ще е радвам, ако споделите своето мнение тук .

close
На път за Пършевица Изгрев на Вола	Пролет във Врачански балкан Гората към Барки 8 От Веслец Залез над Миалново Делимарков камък Централна стена Врачански балкан Кобилини скали Зебрец през зимата Горски мъх Есенен път Есен над Кобилини скали Пълнолуние Кобилини стени Централна стена Лято във Врачански балкан Изгрев над Бегличка могила Планински цветя Изглед към Искърското дефиле Врачански балкан по залез

За контакт:

* задължително поле